В китайския Шенжен носталгията продължава да съществува по старите времена на хонконгската култура

ШЕНЖЕН, Китай, 7 юли (Ройтерс) – Бляскавото пътуване до Хонконг беше далечна мечта за повечето жители на континенталната част на Китай в средата на 90-те години, но за ученичката Трейси Чен в южния бум град Шенжен това беше просто разходка по време на обяд.

Тъй като Хонконг губи автономия след 25 години китайско управление, Чен е сред много от онези в неговия квартал, говорещ мандарин, които копнеят за дните, когато уникалната изобилна кантонска култура на бившата британска колония проникна отвъд границата.

Преди Шенжен да започне да се трансформира през 80-те години на миналия век, свободно движещата се икономика на Хонконг представляваше потребителско убежище за мнозина от континента.

Регистрирайте се сега за БЕЗПЛАТЕН неограничен достъп до Reuters.com

Училището на Чен все още стои на Китайско-британската улица, 250-метров (273 ярда) път, нарязан по средата от границата между териториите, и единственият участък, където те не са разделени от вода.

Тъй като граничните служители следяха внимателно посетителите, разглеждащи инстантни юфка, козметични продукти и други рядкост на континента, Чен прибираше в джоба си червения шал на комунистическия ученик и се промъкваше, за да си купи сладолед и списания за поп звезди от Хонконг.

„Имаше такива, които излизаха веднъж седмично“, спомня си тя. „Със съучениците ми се редувахме да отидем да ги вземем.“

ПРОМЯНА НА ПРИЛИВА

Шенжен беше сънлив търговски град, заобиколен от стотици села, преди тогавашният лидер Дън Сяопин да одобри една от първите специални икономически зони на Китай (SEZ) там през 1980 г., отчасти за да спре изселването на онези, които рискуваха живота си, за да избягат.

Liang Ailin, роден в село Caopu през 1969 г., все още си спомня отчаяните селяни, които се качваха на товарни влакове, тръгващи за Хонконг.

„Почти всеки в селото има членове на семействата, които са избягали“, каза тя, говорейки на дим сум от кантонски деликатеси с приятели, на един хвърлей от блестящия щаб на софтуерния гигант Tencent.

Селяните разказваха истории за избягали като Ли Ка-Шинг, родом от провинция Гуангдонг, който избягал в Хонконг и станал един от водещите магнати, каза Ляо Уенджиан.

„Всички си представяхме, че Хонконг е раят през 70-те години на миналия век“, каза Ляо, друг жител на Шенжен, роден през 1969 г. „Докато работите усилено, няма да гладувате и ще правите много пари.“

Но след 1980 г. бизнесът в Хонконг, който е в собствен бум на преработка, насочен към износа, се излива през границата с повече от 90% от инвестициите на Шенжен за пионер в индустрията там, както служителите му са научили от пазарната икономика на своя съсед.

Скоро след това потокът от бегълци намаля.

МЕКОЧЕРЕПИ КОСТЕНУРКИ

Много от първоначалните жители на Шенжен говореха езика хака и от 1984 г. училищата му се преподаваха на мандарин, но силата на бизнеса в Хонконг и привлекателността на музиката и филмите му дадоха предимство на кантонския в престиж, казаха Лян и Ляо.

През 80-те години на миналия век властите в Гуандун периодично събаряха антени, които можеха да уловят телевизионните програми на Хонконг с техните покваряващо цветни, романтични драми и филми за бойни изкуства.

Но улавянето на сигналите от Хонконг беше лесно в съседния Шенжен, който имаше 80 телевизора на всеки 100 домакинства до 1985 г., година след като Шенжен стартира своя собствена конкурентна станция с водещи на новини в западни дрехи.

„Съпругът ми, който е северняк, научи кантонски от телевизията“, каза Ляо.

Заедно с гланцовете си на поп звезди, Чен купуваше модни заглавия за леля си, която щеше да ги преглежда за най-новите тенденции и да прави дрехи за хората от континента, каза тя.

И все пак възхищението не беше взаимно, тъй като много посетители от Хонконг гледаха на своите братовчеди от континента като на селски скитници, каза Фанг Ян, който дойде в Шенжен през 80-те години.

Някои гранични райони станаха известни като „села на господарки“ заради броя на богатите мъже от Хонконг, които имаха втори съпруги, живеещи там.

„Бихме ги нарекли костенурки с мека черупка (богати лесни мишени) и красивите момичета щяха да кажат: „Ето идват богатите момчета от Хонг Конг!“, каза Фанг Ян. — Хубавите момичета ги чакаха.

ОТВЪД 1997г

Тъй като посещенията в Хонг Конг станаха по-лесни в годините след предаването му на Китай през 1997 г. и икономиката на Шенжен продължи да процъфтява, част от блясъка на бившата британска територия обаче, добави Ляо.

„Разбрах, че блясъкът на Хонконг е само за хората на върха на социалната пирамида – разликата в богатството е твърде голяма“, каза Ляо.

„Сега живеем в Шенжен не по-малко добре.“

Днес Шенжен е третият най-богат град в Китай със стотици хиляди мигранти сред населението от 17,6 милиона души, малко от които имат връзки с кантонския език и култура.

Старите влакови релси до селото на Лианг сега са туристическа атракция, притиснати между високоскоростна железопътна линия и гараж на Bentley.

Млади китайци идват облечени, за да се снимат до ретро влак към дома си в кафене „Happy Station“, където се сервира чай с балончета.

Много приятели на Liang, Liao и Fang се оплакват от лошите умения на кантонския език на техните внуци, но виждат това развитие като неизбежно.

„Това е мигрантски град и котел за топене“, каза Ляо. „Ние нямаме хиляди години кантонска култура.“

Регистрирайте се сега за БЕЗПЛАТЕН неограничен достъп до Reuters.com

Репортаж на Дейвид Киртън; Редактиране от Ан Мари Роантри и Кларънс Фернандес

Нашите стандарти: Принципите на Thomson Reuters Trust.

.