Сезон четири, епизод 4, “Generation Loss”

Ед Харис в Westworld сезон 4

Ед Харис влиза Западен свят Сезон 4
снимка: Джон Джонсън/HBO

Изкушавах съдбата досега по време на всяко от тези обобщения, отбелязвайки колко линеен и ясен изглежда този сезон. Но винаги сме знаели, че това ще бъде мираж; достатъчно герои бяха в собствените си балончета (пространствено и временно), че беше само въпрос на, да, време, преди Западен свят отиде пълен Западен свят и почувствахме необходимостта да се забъркваме с всичко, което смятахме, че знаем за неговите времеви линии. Трябваше да видиш лицето ми, когато Шарлот (Теса Томпсън) каза на Кейлъб (Арън Пол), че не трябва да пита къде е. но кога той беше Искам да кажа, знаех, че този момент идва. Както в миналите сезони, нещата, които бяхме накарани да вярваме, че се случват едновременно, се оказаха с години разлика. Познатите лица сега трябва да се примирят с това кои и какви са станали. (О, да, лицето ми? Беше нещо между самодоволно „Знаех си!“ и раздразнена въздишка.)

Но нека не изпреварваме твърде много. Особено след като “Generation Loss” започва с ретроспекция към последните моменти между Мейв (Тандиу Нютън) и Кейлъб, преди да се съберат отново години по-късно по време на онази тайна атака, която видяхме в първи епизод, която завърши с това, че Кейлъб беше близо до смъртоносна рана в корема .. Знаеш ли, нещо като атаката, която Мейв и Кейлъб току-що предприеха в парка, която завърши с (изненада!) Калеб беше намушкан с нож в корема. Западен свят е до голяма степен шоу за наративни цикли, но рядко е било толкова откровено ясно за тази структура. Независимо дали им харесва или не, тези двамата преживяват отново предишния си екип и установяването, че те може и да не излязат на върха този път. (И това е преди да добавим как техните истории очевидно са водени от преданост към дъщерите им; Западен свят иска да ги видим като допълващи се герои, които се отразяват един на друг по определено меланхоличен начин.)

Но могат ли наистина да бъдат заклещени в примка, в която триумфират точно както направиха преди всички тези години? В крайна сметка тогава, те се изправиха срещу хората. Сега те се борят с домакини – и то не просто с домакини. Уилям (Ед Харис) и Шарлот продължават да доказват, че са още по-подли от всеки друг, когото досега сме срещали; тяхната жестокост е плаха и безпощадна.

„Никой не знае тази игра по-добре от мен“, казва си Мейв, но скоро открива, че може да е извън стихията си, въпреки че успява да осуети Уилям, да вземе Шарлот за заложница и да отведе ранен Кейлъб на място за разрушаване, където тя се надява, че най-накрая ще успее да завърши това, което е започнала преди години.

Oh, but not before we get a rather maudlin montage wherein Maeve reminisces about the way coming into close contact with Caleb’s mortality really affected her—it’s what prompted her to leave him be so he could have the freedom the two of them had fought for. Newton can sell me any and all voiceover monologues, but I’ll admit she almost lost me with this more sentimental take on Maeve. But that’s probably because I enjoy her performance more when she’s in full-on take-no-prisoners mode. Like when faced with the inevitability of dying herself, she straps onto William and buries them following an explosion she triggers herself. She’s nothing if not a perfect martyr.

Aurora Perrineau in Westworld season 4

Aurora Perrineau in Westworld season 4
Photo: John Johnson/HBO

This brings us to the twist, an expected but nonetheless shocking twist (actually, if we must talk about the one shot that had me audibly gasp, we’d be here for hours as I describe the pain of watching Maeve being shot by William as she faced the camera in bliss at seeing Caleb fending off Charlotte’s orders). By the time Charlotte makes it known to us—and to Caleb—that he actually did die at that demolition site. He’s now living in that very moment as a way to create a baseline for his narrative and personality (echoes of seasons one and two!)/ You’d be forgiven for being as disoriented as Caleb because then what does this reveal mean for everyone else?

For starters, it means Frankie is now grown up in this timeline. It turns out she’s there with Bernard, looking for a weapon that happens to be Maeve herself. It also means Charlotte did succeed in spreading her “disease” to the park’s willing participants, and she now controls the entire world with a flick of her finger. “Welcome to my world” has never sounded more like an ominous final line to an episode.

Stray observations

  • I’m happy we likely won’t spend an entire episode without Maeve on our screens because, can you imagine? I enjoy the whole ensemble a lot, but you have to admit there is no Westworld without Maeve.
  • Try as Thompson may, a line like “Welcome to the superspreader event of the century” will always be like a glib stab at our timeline. (See also: The moment when William unveiled the latest park in an earlier episode and referred to the pandemic that ravaged the human population in the 21st century). I appreciate the show trying not to will away COVID and its many metaphors, but it still feels too soon.
  • I shouldn’t relegate our Teddy/Dolores reunion to mere stray observation, but their adorable date (including a callback to their looped meet-cute, this time with a lipstick) was a sweet detour from the larger story. It was lovely seeing Evan Rachel Wood and James Marsden together again, all while spouting what remains the show’s most cogent philosophical queries about what’s real (hint: the stories we tell ourselves).
  • At this point, we have to wonder not where Christina is but when she is. In fact, had we not learned Maya’s name, I would have been inclined to imagine she’s Caleb’s daughter Frankie.
  • Speaking of Christina and Maya (Ariana DeBose), they’re also clearly stuck in a loop, right? How else to explain the rigid structure of their days? But also: Is Marsden’s new beau a way out of it or an anchor to keep Christina further stuck in whatever simulation of reality she’s found herself in, one that has her haunted by the views of the infamous tower that we glimpsed in the final moments of the episode.
  • Just like the use of New York City’s High Line to pepper Christina’s near-dystopian urban environment, how perfect is it to find The Vessel (those stairs to nowhere in Hudson Yards) play backdrop for the crushing realization that Caleb is now in a world lorded over by brazen hosts who see humans as nothing more than fodder for their own reality? Chef’s kiss.

.